Рекламата ще се скрие след 10 секунди

Що за телевизия прави Слави – смел човек в политически смисъл

Разбор на стартиралата телевизия прави Ивайло Дичев, защо Трифонов е смел човек

Слави Трифонов регистрира партията си „Няма такава държава“. Преди броени дни стартира и телевизията му „7/8 ТВ“.

Продължавам да съм скептичен по отношение на партията, която създаде Слави Трифонов. Необмисленият референдум вече нанесе сериозна щета на политическата система – той даде повод на премиера Борисов да фалира конкуриращите политически сили, практически ликвидирайки субсидиите. Това пише Ивайло Дичев за „Дойче веле„. 

Ето още от коментара му:

Името на партията  – „Няма такава държава“ – звучи като от жанра на пародийните политически проекти – като започнем от „Партията за умерен прогрес в рамките на закона“, основана навремето от чешкия писател Ярослав Хашек, минем през кандидатурата на Кулеков и Бойчев на президентските избори през 1996 и стигнем до различните партии на любителите на бира и скорошната сръбска „Не си опитал сармата“ на Лука Максимович, който през 2017 искаше да стане президент.

„Няма такава държава“ ще е първата песен, превърната в партия. Дали целта е тотална подигравка с мизерията на българската политика? Или пък следва да очакваме някакъв български Бепе Грило или Володимир Зеленский? Предстои да разберем.

Тръгналата в понеделник телевизия „7/8 ТВ“ вдъхва надежди, макар че определено не е за хора като мен. Всякаква алтернатива ще е полезна в тотално овладяния ни медиен пейзаж – независимо от лошия понякога вкус, от простите шеги, от липсата на балансирана журналистика. Да, засега това е телевизия на мнението, едностранно, предсказуемо, предубедено. Но пък различно.

Не разбрахме само с какво БТВ е пречело до сега на Слави Трифонов, та тръгва да прави сам нещата „по своя начин“, както пее Франк Синатра. Вероятно нещо откъм тези пусти баланси, с които големите медии често направляват работата на журналистите. Може пък това с „моя начин“ просто да си е рекламно мъжкарско пъчене, едва ли ще разберем.

Но г-н Трифонов очевидно е смел човек – не само в политически, но и в икономически смисъл. Защото телевизията е скъпо занимание. В последните години видяхме опити да се направят два опозиционни проекта на едно по-интелектуално ниво – RE: TV и BIT. Едната не издържа финансово, въпреки че зад нея стояха по-богати хора от г-н Трифонов; другата купиха и целенасочено унищожиха вероятно приближени до властовия център „инвеститори“. Та ако с високата журналистика не потръгна, надеждата е сега покрай чалгата и майтапите да се поддържа и някакъв критичен дух у хората.

Колкото и да се хвали с първоначалния зрителски успех (1 400 000 гледали програмата му първата вечер), г-н Трифонов едва ли ще оцелее само на комерсиален принцип при нивото на българския рекламен пазар и пренаситеността с медии. А ако тръгне да търси политически покровители, просто ще загуби публиката си. По-добрият път вероятно би бил привличането на външен инвеститор, но тогава пак ще възникне опасност да запее Синатра. Говорим за перспективата „7/8 ТВ“ да стане истинска телевизия, която покрива по-голяма част от деня, излиза извън студиата, прави разследвания, продукции и т.н.

Усещането за телевизията от първите два дни е неравно. Сериозно и критично звучи публицистичното предаване „Студио Хъ“, което веднага се нареди до най-добрите в жанра си. Започнаха с актуалната Мая Манолова, поискала касиране на изборите. Чухме сериозен анализ на бюджета, дадоха думата на един от най-яростните критици на Борисов – Арман Бабикян. Разбира се, личния живот на известни личности е задължителен елемент от всяка народна телевизия, няма да минем без него.

Разочароващо и объркано беше първото издание на „Вечерта на Иван Кулеков“. Вероятно е трябвало да бъде смешно, макар че обявяването на предаването будеше други очаквания.

Самият Слави си е същият. Но на феновете явно не им омръзва. Носталгия, подаръци, Мерцедес S класа, спечелен от обикновен зрител в рекламираща телевизията лотария. Изобщо усещане за някаква компания, някакъв Биг Брадър, с който феновете са свикнали вече 19 години. Оттук и една известна клаустрофобия, която навява затворения кръг от водещи, наследени от шоуто. Ако това ще става истинска телевизия, ще трябват още много и различни хора. Но това, както вече стана дума, иска много пари.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

fourteen − two =